Моят род

(есе)

Да разсъждавам за хората, с които кръвта ми ме свързва, за моя род, представлява голямо предизвикателство за мене. Динамичният начин на живот образува пропаст между мен и някои от близките ми, а най- мъдрите представители на рода ми, с които толкова много бих искала да се срещна и разговарям, за съжаление вече не са между живите. Ала въпреки тези препятствия по пътя към себепознанието, който води началото си от родовото самосъзнание, да пиша за рода си е свързано с чувство на вълнение и гордост, защото вярвам, че тези редове заздравяват връзката ми с него.

Моят род - това не са просто много хора, свързани помежду си с роднински връзки. Тези хора запазват през годините една и съща нравствена система, определяща поведението и действията им, която се формира с течение на времето, доусъвършенства се, придобива привкуса на модерното, но винаги запазва своята същина. Проследявайки назад историята на рода си, откривам многобройни заложби, качества, достойнства, дори и физически черти, но и несъвършенства, съхранени в моята личност. От мене зависи как ще развия наследеното и дали ще опазя родовите ценности, защото моят род- това е минало, настояще и бъдеще - това съм аз.

Родът е многочислена група от хора, обединени от кръвта, която тече във вените им. Годините обогатяват тази група с нови и нови членове. Ала доколкото и да се разрасне родът," кръвта вода не става ". Обединени от общото си фамилно име, членовете на рода притежават една фундаментална ценност - близките си хора, които за отделния индивид са като корените за дървото - крепят го, придават му устойчивост. Животът не е пощадил и моите роднини, както и предците ми - до последния си час те са се борили, за да заслужат това, което са ни наследили - духовни и материални ценности; и нерядко са били побеждавани в житейските борби. Ала и в лошите, и в добрите мигове са били заедно, споделяли са всичките си радости и несгоди, защото ги е обединявало нещо непреходно, по - мощно от бездушието на жестокия делник - общия произход, представляващ сигурен пристан в бурното море на живота. Размишлявайки за единността на дедите си, неусетно правя паралел с настоящето - има ли ги още тази привързаност, този стремеж към сплотеност? За съжаление, днес кръвта не играе толкова значима роля в човешките взаимоотношения. Човек се заобикаля само с най - близките си хора и рядко търси роднините, което води до отчуждаване, предизвикано от ежедневните битови проблеми. Този наболял проблем на съвременното общество чувствам и аз и мисля, че трябва да полагам повече усилия, за да съхраня патриархалните ценности. За да се чувствам част от една голяма общност, на която да давам и от която да получавам.

Тази линия на размишления ме отвежда и в друга посока - това, което в действителност изпълва думата" род" със съдържание, е духовната близост между членовете му, градяща се върху общите им ценности, върху които времето няма власт. За да образуват отделните индивиди едно неделимо цяло, общият произход наистина е важна предпоставка, но родът черпи своята духовна консолидираща сила от общата ценностна система. Още от малка нося у себе си гордостта, че моят род се различава от другите именно по тази най - важна характеристика - високата нравственост. Сякаш ни е вроден подтикът да казваме винаги истината, никога да не мамим, да не хитруваме на дребно. Почтеността и искреността на моя род са пословични - също като деликатността, тактичността, уважението, миролюбивостта. Всички ние живеем със съзнанието, че тези качества са най - ценното, което притежаваме, защото те, завещани ни от дедите, ще ни съхранят като личности дори когато материалното западне. Към този високо нравствен портрет съм длъжна обаче да прибавя и някои от недостатъците на моя род, за да не бъда обвинена в прекалено пристрастие - това са нервността, граничеща понякога с избухливост, строгостта, прекомерният перфекционизъм. Добродетели и недостатъци в една неповторима комбинация - това е, което дава на рода ми пулса на жив организъм, който продължава да се развива.

През сложното си и многостранно развитие моят род съхранява спомена за прадедите и за тези, които са го основали, но и надеждите за младото поколение, част от което съм и аз. Всеки човек, за добро или зло, е неделима част от рода си, поради което наследява характерните за предците и роднините си качества, умения, дарби и физически черти. Тези отличителни характеристики са своеобразен мост между отделния човек и роднините му.

Външността на един характерен представител на моя род аз свързвам със среден ръст, тъмна чуплива коса, продълговато лице, тъмни топли очи. Когато някой член на моя род прилича поразително на друг, това е повод за радост и често подчертаване на този факт, но съвсем не от себелюбие. Важно е физическите черти, поне основните от тях, да се запазят през годините, защото външността прави първото впечатление и първата асоциация с рода - тя е като негова запазена марка. А що се отнася до специфичните заложби - аз съм наследила музикалния си слух от прадядо си, който е участвал във Втората световна война като военен музикант; интерес към биологията от прапрабаба си, която е била народна лечителка, любов към книгите и следователно - към чуждите езици, от баща си и майка си. А това, за което съм им най - благодарна, е трудолюбието и упоритостта, с които са ме дарили, за да мога да усъвършенствам дарбите си, но и да се развивам и в други области на човешкото познание.

Въз основа на наследените качества си давам сметка, че не бих могла да съществувам без рода си, понеже съм неотделима част от него. Аз съм носител на родовите ценности и една от житейските ми задачи е да ги съхраня и развия, за да не изчезне моят род. Тази уникална сила на духа и твърдост на характера, които смятам, че моят род притежава, не трябва да се претопят в общата сива маса на безразличието, лицемерието, притворството, а да възтържествуват над тях. Отговорността за изпълнението на тази нелека мисия пада върху младото поколение. Ние трябва да докажем доколко духовните уроци на нашите близки са докоснали душите ни. Заслужава си да опитаме!

Проблемът за родовото самосъзнание трябва да започне да занимава живо всички хора. Факт е, че всички наши родове заедно образуват големия човешки род. А първата стъпка към неговото обединяване е връзката с нашия собствен род.

Мария Николова

IX в клас